Неутолена съм, и някак недоискана,
прескочих си мечтите, за да тичам,
задъхана, очакваща, достигнала
до себе си. Но още те обичам.
Неутолена съм, а всичко пресуших,
изпих сълзите на отчаяни мъже,
в душите им до дъно се открих,
но те за мен останаха въже.
Неутолена, или може би преситена -
щом вече ми се случи любовта ти.
Щом още се усещам недоискана,
ще притъпя със водка сетивата си...
© Яна Вълчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
