Неутолена съм, и някак недоискана,
прескочих си мечтите, за да тичам,
задъхана, очакваща, достигнала
до себе си. Но още те обичам.
Неутолена съм, а всичко пресуших,
изпих сълзите на отчаяни мъже,
в душите им до дъно се открих,
но те за мен останаха въже.
Неутолена, или може би преситена -
щом вече ми се случи любовта ти.
Щом още се усещам недоискана,
ще притъпя със водка сетивата си...
© Яна Вълчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
