13 окт. 2011 г., 19:11

Неутолима зима 

  Поэзия » Философская
800 0 16

Неутолима зима

 

Светулчено си тръгна лятото,

на бос крак шляпайки в простора.

Разтуха дири без умора

сиянието му подмятано.

 

Препускам с него. Лумват спомени.

Мъгла косите си провлачва.

А спомените чезнат в здрача,

от ветрове и страст поломени.

 

Бродирам жар в любов неслучена.

Сурова есен властно съмва.

Камшична струя хлад пребъдва

във мен, в пръстта, от скръб напукана.

 

Неутолима зима шурва

и дните ми с печал просмуква.

 

© Плами Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??