Неутолима зима
Неутолима зима
Светулчено си тръгна лятото,
на бос крак шляпайки в простора.
Разтуха дири без умора
сиянието му подмятано.
Препускам с него. Лумват спомени.
Мъгла косите си провлачва.
А спомените чезнат в здрача,
от ветрове и страст поломени.
Бродирам жар в любов неслучена.
Сурова есен властно съмва.
Камшична струя хлад пребъдва
във мен, в пръстта, от скръб напукана.
Неутолима зима шурва
и дните ми с печал просмуква.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Плами Todos los derechos reservados
