13.10.2011 г., 19:11 ч.
Неутолима зима
Неутолима зима
Светулчено си тръгна лятото,
на бос крак шляпайки в простора.
Разтуха дири без умора
сиянието му подмятано.
Препускам с него. Лумват спомени.
Мъгла косите си провлачва.
А спомените чезнат в здрача,
от ветрове и страст поломени.
Бродирам жар в любов неслучена.
Сурова есен властно съмва.
Камшична струя хлад пребъдва
във мен, в пръстта, от скръб напукана.
Неутолима зима шурва
и дните ми с печал просмуква.
© Плами Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красиво!
-
Приемам състезание в категория - носталгично;тъжно;страшно
-
-
Неслучената любов е като зимата-неутолима...
-
Наситена образност!
Поздравления, Плами! -
Ще има поводи и за веселие, надявам се!
-
Неизбежно идване...
-
Хареса ми!
-
Хареса ми, Плами! По-малко бод да не пламне гоблена на любовта!
-
И пак ще дойде лятото с нова любов! Чудесен стих!
-
сякаш изплакано!!!!
-
Много,много хубаво!!!
-
"Бродирам жар в любов неслучена.
Сурова есен властно съмва."
!!!
-
" Бродирам жар в любов неслучена."
Случи я! Можеш! Поздрави! -
Харесах!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и после нежно да повика пролетта...