Неутолима зима
Неутолима зима
Светулчено си тръгна лятото,
на бос крак шляпайки в простора.
Разтуха дири без умора
сиянието му подмятано.
Препускам с него. Лумват спомени.
Мъгла косите си провлачва.
А спомените чезнат в здрача,
от ветрове и страст поломени.
Бродирам жар в любов неслучена.
Сурова есен властно съмва.
Камшична струя хлад пребъдва
във мен, в пръстта, от скръб напукана.
Неутолима зима шурва
и дните ми с печал просмуква.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
