23 нояб. 2008 г., 13:17

Неверник 

  Поэзия
1096 0 15
Без стон остана всяка радост,
починала от онзи, твоя дъжд,
докоснал ме, ранил ме тъй неволно,
дарил ми той единствено страха.

И лутам се из лабиринта на тъгата,
където търся някой... или не,
а песента заглъхна и остави
неверника с пречупени криле.

Забравата след толкова години
в приятелство и във тъга,
да я използвам, жалко, не умея,
и страдам аз, но имам ли вина?

Ти просто ме затвори и си тръгна,
но не разбра, че лошо е така,
защото туй приятелство бе птица,
а птицата без свобода умря...

© Иван Русланов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??