Невероятно, но...
Невероятно, но...
Люляк цъфна в предния ни двор.
Август сме. На края. Не се вързва!
Пролетното цвете какъв зор
е видяло, та се тъй разбърза?
То, да бе любов, да проумея,
не признава никакви сезони!
Ама е природа! Да отсея
мога ли аз нейните закони?
Всички сме в подвластни настроения
и не бива вече да се чудим!
Трябват ли ни компетентни мнения?!
Радвайте се, щом като се будим!
22.8.2008г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
