24 ago 2008, 22:15

Невероятно, но...

  Poesía
987 0 4

 

        Невероятно, но...

 

Люляк цъфна в предния ни двор.

Август сме. На края. Не се вързва!

Пролетното цвете какъв зор

е видяло, та се тъй разбърза?

То, да бе любов, да проумея,

не признава никакви сезони!

Ама е природа! Да отсея

мога ли аз нейните закони?

Всички сме в подвластни настроения

и не бива вече да се чудим!

Трябват ли ни компетентни мнения?!

Радвайте се, щом като се будим!

 

 

                22.8.2008г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....