24 ago 2008, 22:15

Невероятно, но...

  Poesía
983 0 4

 

        Невероятно, но...

 

Люляк цъфна в предния ни двор.

Август сме. На края. Не се вързва!

Пролетното цвете какъв зор

е видяло, та се тъй разбърза?

То, да бе любов, да проумея,

не признава никакви сезони!

Ама е природа! Да отсея

мога ли аз нейните закони?

Всички сме в подвластни настроения

и не бива вече да се чудим!

Трябват ли ни компетентни мнения?!

Радвайте се, щом като се будим!

 

 

                22.8.2008г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...