Невероятно, но...
Люляк цъфна в предния ни двор.
Август сме. На края. Не се вързва!
Пролетното цвете какъв зор
е видяло, та се тъй разбърза?
То, да бе любов, да проумея,
не признава никакви сезони!
Ама е природа! Да отсея
мога ли аз нейните закони?
Всички сме в подвластни настроения
и не бива вече да се чудим!
Трябват ли ни компетентни мнения?!
Радвайте се, щом като се будим!
22.8.2008г
© Надежда Борисова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
