Невероятно, но...
Люляк цъфна в предния ни двор.
Август сме. На края. Не се вързва!
Пролетното цвете какъв зор
е видяло, та се тъй разбърза?
То, да бе любов, да проумея,
не признава никакви сезони!
Ама е природа! Да отсея
мога ли аз нейните закони?
Всички сме в подвластни настроения
и не бива вече да се чудим!
Трябват ли ни компетентни мнения?!
Радвайте се, щом като се будим!
22.8.2008г
© Надежда Борисова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
