Невероятно, но...
Люляк цъфна в предния ни двор.
Август сме. На края. Не се вързва!
Пролетното цвете какъв зор
е видяло, та се тъй разбърза?
То, да бе любов, да проумея,
не признава никакви сезони!
Ама е природа! Да отсея
мога ли аз нейните закони?
Всички сме в подвластни настроения
и не бива вече да се чудим!
Трябват ли ни компетентни мнения?!
Радвайте се, щом като се будим!
22.8.2008г
© Надежда Борисова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
