30 сент. 2007 г., 12:31

Невидима ...

707 0 6
НЕВИДИМА ...

Забравих писалката си у дома,
а навън ме чака необятна Муза.
Ще пиша със невидими слова
върху топлата любима мъжка буза.

Такъв стих никой досега не е писал,
толкова земен и толкова вечен.
А живота на студ суров ни е орисал -
нима можем да живеем без обич наесен....

Ще пиша за любов с невидима ръка,
и дано да мога после вечно аз да го чета.....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми.Хубаво е.С твоите стихотворения докосваш нещо дълбоко в мен.
  • Иво, благодаря сърдечно! Твоят пост е истинско доказателство, че често жестовете говорят много повече от самите думи ...
    ..НО Мерси и на всички останали за добрите думи, все пак.

    п.с. Кога ще доживея да прочета някоя Стабилна критикА на свое произведение(защото доброжелателната(и основателна) такава е винаги стъпка Нагоре ! )
  • Поздравления, Венера!!!
  • Разкошен стих!
    Все пак нали си Венера!
    С много обич за обич.
  • ех, какво може да каже един човек на богиня?
    може да се поклони евентуално

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...