30 сент. 2007 г., 12:31
Невидима ...
НЕВИДИМА ...
Забравих писалката си у дома,
а навън ме чака необятна Муза.
Ще пиша със невидими слова
върху топлата любима мъжка буза.
Такъв стих никой досега не е писал,
толкова земен и толкова вечен.
А живота на студ суров ни е орисал -
нима можем да живеем без обич наесен....
Ще пиша за любов с невидима ръка,
и дано да мога после вечно аз да го чета.....
Забравих писалката си у дома,
а навън ме чака необятна Муза.
Ще пиша със невидими слова
върху топлата любима мъжка буза.
Такъв стих никой досега не е писал,
толкова земен и толкова вечен.
А живота на студ суров ни е орисал -
нима можем да живеем без обич наесен....
Ще пиша за любов с невидима ръка,
и дано да мога после вечно аз да го чета.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Вечерница или Зорница Все права защищены
Предложения
-
-
Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
-
Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
-
Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
