30 sept 2007, 12:31

Невидима ...

  Poesía
705 0 6
НЕВИДИМА ...

Забравих писалката си у дома,
а навън ме чака необятна Муза.
Ще пиша със невидими слова
върху топлата любима мъжка буза.

Такъв стих никой досега не е писал,
толкова земен и толкова вечен.
А живота на студ суров ни е орисал -
нима можем да живеем без обич наесен....

Ще пиша за любов с невидима ръка,
и дано да мога после вечно аз да го чета.....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми.Хубаво е.С твоите стихотворения докосваш нещо дълбоко в мен.
  • Иво, благодаря сърдечно! Твоят пост е истинско доказателство, че често жестовете говорят много повече от самите думи ...
    ..НО Мерси и на всички останали за добрите думи, все пак.

    п.с. Кога ще доживея да прочета някоя Стабилна критикА на свое произведение(защото доброжелателната(и основателна) такава е винаги стъпка Нагоре ! )
  • Поздравления, Венера!!!
  • Разкошен стих!
    Все пак нали си Венера!
    С много обич за обич.
  • ех, какво може да каже един човек на богиня?
    може да се поклони евентуално

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...