30 sept 2007, 12:31

Невидима ...

  Poesía
706 0 6
НЕВИДИМА ...

Забравих писалката си у дома,
а навън ме чака необятна Муза.
Ще пиша със невидими слова
върху топлата любима мъжка буза.

Такъв стих никой досега не е писал,
толкова земен и толкова вечен.
А живота на студ суров ни е орисал -
нима можем да живеем без обич наесен....

Ще пиша за любов с невидима ръка,
и дано да мога после вечно аз да го чета.....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми.Хубаво е.С твоите стихотворения докосваш нещо дълбоко в мен.
  • Иво, благодаря сърдечно! Твоят пост е истинско доказателство, че често жестовете говорят много повече от самите думи ...
    ..НО Мерси и на всички останали за добрите думи, все пак.

    п.с. Кога ще доживея да прочета някоя Стабилна критикА на свое произведение(защото доброжелателната(и основателна) такава е винаги стъпка Нагоре ! )
  • Поздравления, Венера!!!
  • Разкошен стих!
    Все пак нали си Венера!
    С много обич за обич.
  • ех, какво може да каже един човек на богиня?
    може да се поклони евентуално

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...