25 июл. 2007 г., 08:26

Невинна жертва

751 0 11

Поредна сива нощ, във тишина потънала.
От сън са упоени трудовите хора.
На улицата някой дави се в немощ -
невинна жертва станал е на "Октопода".


Случайно, казва някой. Там е бил -
между куршума за поредния заслужил.
И вместо него е пострадал друг...
"Е, няма празно. Утре ще улучим."


Полиция... И лекарите вече са ненужни.
А на скърбящите плачът крещи.
На улицата жертва е един "безличен".
Някой, и не който трябва, там лежи...


След тази нощ ще дойде следващата.
В тъмата изстрели отново ще ехтят.
Пак сгушени ще са в дома си хората,
отправили молба: "О, Боже, нека спрат!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...