3 апр. 2007 г., 09:44

Неволи  

  Поэзия
563 0 5
 

Взех от рафта книга във ръка,

но май че само пред мен я държа.

От мисли е тежка мойта глава

и аз я подпирам с лява ръка.


С дясната пак държа химикала

и пиша обета, който съм дала.

За тебе съм дама от сайта - незнайна,

загадъчна, скрита, даже потайна.


За мен си един господин неизвестен,

не те познавам, но май че си свестен,

а може да си модерен, съвременен

и контакта с теб да бъде временен.


Хей, разбери, че аз не съм дама -

аз съм илюзия, просто измама.

Аз съм съвременната Пепеляшка -

със старите джинси и фланелка моряшка.


Ако само знаеш, че съм селянка боса,

че едва ли не вече ходя да прося,

ще падне митът за незнайната дама,

това не е лирика, вече е драма.


А и ти може да не си господин -

или лъскаш коли и наливаш бензин.

Всичко може във сайта за тебе да кажеш,

но не вярвам на нищо не се ли покажеш.


© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • нищо лошо. просто не трябва да има лъжи.
  • какво лошо има ако Тя е със старите джинси а Той налива бензин...нима слънцето не свети еднакво и за двамата?
  • благодаря и на двамата! дане мислите,че съм толкова смела?Аз само така си пиша.
  • Най-добре се срещнете. Тогава падат измамите.
    Поздрави, Нели!!!
  • Страхотно Нели!
    Харесвам тънкия ти хумор!
    Привет,привет от мен!
Предложения
: ??:??