Неволи
Взех от рафта книга във ръка,
но май че само пред мен я държа.
От мисли е тежка мойта глава
и аз я подпирам с лява ръка.
С дясната пак държа химикала
и пиша обета, който съм дала.
За тебе съм дама от сайта - незнайна,
загадъчна, скрита, даже потайна.
За мен си един господин неизвестен,
не те познавам, но май че си свестен,
а може да си модерен, съвременен
и контакта с теб да бъде временен.
Хей, разбери, че аз не съм дама -
аз съм илюзия, просто измама.
Аз съм съвременната Пепеляшка -
със старите джинси и фланелка моряшка.
Ако само знаеш, че съм селянка боса,
че едва ли не вече ходя да прося,
ще падне митът за незнайната дама,
това не е лирика, вече е драма.
А и ти може да не си господин -
или лъскаш коли и наливаш бензин.
Всичко може във сайта за тебе да кажеш,
но не вярвам на нищо не се ли покажеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени