3 abr 2007, 9:44

Неволи

  Poesía
736 0 5
 

Взех от рафта книга във ръка,

но май че само пред мен я държа.

От мисли е тежка мойта глава

и аз я подпирам с лява ръка.


С дясната пак държа химикала

и пиша обета, който съм дала.

За тебе съм дама от сайта - незнайна,

загадъчна, скрита, даже потайна.


За мен си един господин неизвестен,

не те познавам, но май че си свестен,

а може да си модерен, съвременен

и контакта с теб да бъде временен.


Хей, разбери, че аз не съм дама -

аз съм илюзия, просто измама.

Аз съм съвременната Пепеляшка -

със старите джинси и фланелка моряшка.


Ако само знаеш, че съм селянка боса,

че едва ли не вече ходя да прося,

ще падне митът за незнайната дама,

това не е лирика, вече е драма.


А и ти може да не си господин -

или лъскаш коли и наливаш бензин.

Всичко може във сайта за тебе да кажеш,

но не вярвам на нищо не се ли покажеш.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • нищо лошо. просто не трябва да има лъжи.
  • какво лошо има ако Тя е със старите джинси а Той налива бензин...нима слънцето не свети еднакво и за двамата?
  • благодаря и на двамата! дане мислите,че съм толкова смела?Аз само така си пиша.
  • Най-добре се срещнете. Тогава падат измамите.
    Поздрави, Нели!!!
  • Страхотно Нели!
    Харесвам тънкия ти хумор!
    Привет,привет от мен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...