24 июн. 2011 г., 12:40

Невъзможен

1.2K 0 2

 

Приседнала в сумрака на нощта,

от мисли разни съм обзета.

Сама във нощната тъма,

сама - с шума на сто морета...


Терзае ме един въпрос

голям и толкова нищожен...

Как животът ми - и тих, и прост,

би бил много по-възможен.


..............


Следва продължение

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добринка Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страшно ми харесва! Очаквам с нетърпение продължението!
  • Добре дошла и поздравления!!!
    Изключително силен старт в кръга на "otkrovenia"!
    Ще се радвам скоро да прочета продължението!

    пп:
    "Сама във нощната тъма,
    сама - с шума на сто морета..." Ммм, невъзможно възможен привкус



Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...