apasionatta69 (Добринка Митева)
2 2
24 июн. 2011 г., 12:40

Невъзможен 

  Поэзия » Философская
975 0 2

 

Приседнала в сумрака на нощта,

от мисли разни съм обзета.

Сама във нощната тъма,

сама - с шума на сто морета...


Терзае ме един въпрос

голям и толкова нищожен...

Как животът ми - и тих, и прост,

би бил много по-възможен.


..............


Следва продължение

© Добринка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страшно ми харесва! Очаквам с нетърпение продължението!
  • Добре дошла и поздравления!!!
    Изключително силен старт в кръга на "otkrovenia"!
    Ще се радвам скоро да прочета продължението!

    пп:
    "Сама във нощната тъма,
    сама - с шума на сто морета..." Ммм, невъзможно възможен привкус



Предложения
: ??:??