Приседнала в сумрака на нощта,
от мисли разни съм обзета.
Сама във нощната тъма,
сама - с шума на сто морета...
Терзае ме един въпрос
голям и толкова нищожен...
Как животът ми - и тих, и прост,
би бил много по-възможен.
..............
Следва продължение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up