Невъзможен

Poesía » Filosófica

1.2K 0 2

Приседнала в сумрака на нощта,

от мисли разни съм обзета.

Сама във нощната тъма,

сама - с шума на сто морета...

Терзае ме един въпрос

голям и толкова нищожен...

Как животът ми - и тих, и прост,

би бил много по-възможен.

..............

Следва продължение

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

swee7yy (Мария)

Страшно ми харесва! Очаквам с нетърпение продължението!

2011-06-24T19:40:45+03:00
female_sg (Боряна)

Добре дошла и поздравления!!!
Изключително силен старт в кръга на "otkrovenia"!
Ще се радвам скоро да прочета продължението!

пп:
"Сама във нощната тъма,
сама - с шума на сто морета..." Ммм, невъзможно възможен привкус

2011-06-24T13:30:17+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0