4 июн. 2014 г., 07:23  

Невъзможна любов

840 0 13

Невъзможна любов, забранена любов!

Любовта между двама обречени.

Като пенна вълна, като камъка два

воденични въртят се крайречни.

 

Между тях от зърно стриват житно брашно

и надежда в руслото потича.

И мечтаят си те за живот до стоте

да са кукли от мъничка притча.

 

Бели нишки сноват в невъзможния свят

на живота, за тях недоносен.

И долитат едва бели гълъби два,

на рояци пчели медоносни.

 

Но не кацат при тях, с тази дамга за грях,

без гнездо и без кошер с царица,

а отлитат натам, чули тихия псалм

в светъл храм на езическа жрица.

 

Невъзможна любов, забранена любов

на изгонени двама от рая.

По скалистия рът две души вън вървят

и какъв ще е края? – не зная...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много късно прочетох това твое прекрасно стихотворение ! Много силно тъжно! Дано любовта е винаги с теб!
  • Благодаря ви Краси, Младен! Благодаря ви, момичета, за тези отзиви!
  • Край ли е?Не ми го хвали
  • Прекрасен стих.
  • Браво, Иване!
    Разкошен песенен стих!
    Какъв ще е краят ли?
    Ами няма да има край... ще има само любов!!!
    Нали Бог е Любов и Той е вечен... както и любовта в душите на двама...
    Ако имат душа да почувстват любовта.
    И от мен да знаеш (личен опит) - невъзможна любов няма, има само временно затишие

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...