4.06.2014 г., 7:23  

Невъзможна любов

839 0 13

Невъзможна любов, забранена любов!

Любовта между двама обречени.

Като пенна вълна, като камъка два

воденични въртят се крайречни.

 

Между тях от зърно стриват житно брашно

и надежда в руслото потича.

И мечтаят си те за живот до стоте

да са кукли от мъничка притча.

 

Бели нишки сноват в невъзможния свят

на живота, за тях недоносен.

И долитат едва бели гълъби два,

на рояци пчели медоносни.

 

Но не кацат при тях, с тази дамга за грях,

без гнездо и без кошер с царица,

а отлитат натам, чули тихия псалм

в светъл храм на езическа жрица.

 

Невъзможна любов, забранена любов

на изгонени двама от рая.

По скалистия рът две души вън вървят

и какъв ще е края? – не зная...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много късно прочетох това твое прекрасно стихотворение ! Много силно тъжно! Дано любовта е винаги с теб!
  • Благодаря ви Краси, Младен! Благодаря ви, момичета, за тези отзиви!
  • Край ли е?Не ми го хвали
  • Прекрасен стих.
  • Браво, Иване!
    Разкошен песенен стих!
    Какъв ще е краят ли?
    Ами няма да има край... ще има само любов!!!
    Нали Бог е Любов и Той е вечен... както и любовта в душите на двама...
    Ако имат душа да почувстват любовта.
    И от мен да знаеш (личен опит) - невъзможна любов няма, има само временно затишие

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...