Невъзможна любов
Невъзможна любов, забранена любов!
Любовта между двама обречени.
Като пенна вълна, като камъка два
воденични въртят се крайречни.
Между тях от зърно стриват житно брашно
и надежда в руслото потича.
И мечтаят си те за живот до стоте
да са кукли от мъничка притча.
Бели нишки сноват в невъзможния свят
на живота, за тях недоносен.
И долитат едва бели гълъби два,
на рояци пчели медоносни.
Но не кацат при тях, с тази дамга за грях,
без гнездо и без кошер с царица,
а отлитат натам, чули тихия псалм
в светъл храм на езическа жрица.
Невъзможна любов, забранена любов
на изгонени двама от рая.
По скалистия рът две души вън вървят
и какъв ще е края? – не зная...
© Иван Христов All rights reserved.
