Невъзможно
Сърцето ми не дава да заспя.
Разтапям се пред тъмния прозорец.
Дали ти гледаш същата луна
и същите звезди, сега?
Безбройни...
И в мислите, и в моята душа
така съм те прегърнала, че вече
изгаряш ме, любов.
А две тела са всъщност тъй безпаметно далече...
Разкъсани и дрехи, и души...
Захвърлени сърца окървавени...
А всъщност - в онемелите души -
една сълза за теб, една за мене...
Разбрах, че ще съм с тебе в този свят
където няма път ако поема,
от ярката дъга небесен цвят,
когато аз успея да си взема.
Ще бъда с теб, когато по света
тъй всяка болка в радост се превърне.
Ще бъда с теб ...
Но знам си аз кога...
Когато Господ дявола прегърне ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
Поздрави!
