Jul 15, 2016, 10:46 AM

Невъзможно

  Poetry » Love
707 2 5

Сърцето ми не дава да заспя.
Разтапям се пред тъмния прозорец.
Дали ти гледаш същата луна
и същите звезди, сега?

Безбройни...
И в мислите, и в моята душа
така съм те прегърнала, че вече
изгаряш ме, любов.

А две тела са всъщност тъй безпаметно далече...
Разкъсани и дрехи, и души...
Захвърлени сърца окървавени...
А всъщност - в онемелите души -
една сълза за теб, една за мене...

Разбрах, че ще съм с тебе в този свят
където няма път ако поема,
от ярката дъга небесен цвят,
когато аз успея да си взема.
Ще бъда с теб, когато по света
тъй всяка болка в радост се превърне.
Ще бъда с теб ...

Но знам си аз кога...

Когато Господ дявола прегърне ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...