18 нояб. 2008 г., 09:58

Невъзможно случване

923 0 8
Ясно ми е – невъзможно е
да предизвикаме случване.
Технически не е сложно,
ала какво ще получим?
Аз - още някоя рана
(мога да нося на много,
но ми омръзна да храня
ония чакали двуноги)
Ти - младостта ми, естествено.
(Жалко, и тя е на свършване -
скоро житейската плесен
вените ми ще прекърши)
После настъпва времето
на хладните извинения.
(Как да поема бремето
на предстоящи съмнения?)
Нощем ще търсим устните,
сутрин очите ще бягат.
А във душите ни пусти
гняв и тъга ще си лягат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...