ZamDirector (Jane Doe)
74 506
25 апр. 2017 г., 14:16

Невъзможност 

  Поэзия
796 5 10

М:

– Любов като кърлеж. Смърт като дрямка.
Като лоша поличба ме следваше ти.
В огнедишащи нощи, мила, скрий ме на сянка,
в мрачното дъно на твойте очи!

Ж:

– Нима зрелостта ти надена каишка
и върза на късо оназ' непреклонност?
Нима е превърнала кучето в мишка
и то не изпитва към кокала склонност?

М:

– Съдбата – един пенсиониран чертожник,
пресече две живи артерии в кръст.
Не се ли запитваш дали е възможно
неслучена обич да легне под пръст?

Ж:

 – Там дето и Господа път не предлага,
и дявола дето не вижда причина,
единствено твоята воля залага
на шанса все някога Нас да ни има.

М:

– Твоя Господ проклет, твоя Дявол всеяден,
на човешката силна любов завидяха.
Песъчинки редих в път през космоса хладен.
Дъждове го рушиха. Ветрове го пиляха.

Ж:

 – Мили мой, не реди песъчинки в небето!
Следвай сетния дъх на убити звезди...
Път ще има. Един. Но отвъд битието.
За да стигнеш до мене, по него тръгни!

© Jane Doe Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересен диалог си сътворила,Лора ,с толкова метафори,които усилват напрежението,за да се стигне до финала "..Път ще има.Един....За да стигнеш до мене,по него тръгни!"
  • Благодаря, Алекс!
  • Който си го може, си го може! Завладяна съм! С твойте стихове заспах, с тях се събуждам!
  • Стойчо,какви са тия две тайландски мадами,дето си ми ги лепнал?Гаджета ли са?
  • 🎎!!!
  • Благодаря ви Марго,Еси,Силве и Дочка!Желая ви слънчев,динамичен и усмихнат ден!
  • Прекрасно!
  • Невъзможната възможност.... Браво, Лора!
  • Завладяващ и унасящ стих, оригинална идеа е диалога, построен с лекота и красиви метафори Талантът си личи отвсякъде.
  • Напълно ме завладяха тези две живи, туптящи артерии, търсещи се в необята на времето.Моите поздравления.
Предложения
: ??:??