Невъзможност
М:
– Любов като кърлеж. Смърт като дрямка.
Като лоша поличба ме следваше ти.
В огнедишащи нощи, мила, скрий ме на сянка,
в мрачното дъно на твойте очи!
Ж:
– Нима зрелостта ти надена каишка
и върза на късо оназ' непреклонност?
Нима е превърнала кучето в мишка
и то не изпитва към кокала склонност?
М:
– Съдбата – един пенсиониран чертожник,
пресече две живи артерии в кръст.
Не се ли запитваш дали е възможно
неслучена обич да легне под пръст?
Ж:
– Там дето и Господа път не предлага,
и дявола дето не вижда причина,
единствено твоята воля залага
на шанса все някога Нас да ни има.
М:
– Твоя Господ проклет, твоя Дявол всеяден,
на човешката силна любов завидяха.
Песъчинки редих в път през космоса хладен.
Дъждове го рушиха. Ветрове го пиляха.
Ж:
– Мили мой, не реди песъчинки в небето!
Следвай сетния дъх на убити звезди...
Път ще има. Един. Но отвъд битието.
За да стигнеш до мене, по него тръгни!
© Jane Doe Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Интересен диалог си сътворила,Лора ,с толкова метафори,които усилват напрежението,за да се стигне до финала "..Път ще има.Един....За да стигнеш до мене,по него тръгни!"
-
Благодаря, Алекс!
-
Който си го може, си го може! Завладяна съм! С твойте стихове заспах, с тях се събуждам!
-
Стойчо,какви са тия две тайландски мадами,дето си ми ги лепнал?Гаджета ли са?
-
🎎!!!
-
Благодаря ви Марго,Еси,Силве и Дочка!Желая ви слънчев,динамичен и усмихнат ден!
-
Прекрасно!
-
Невъзможната възможност.... Браво, Лора!
-
Завладяващ и унасящ стих, оригинална идеа е диалога, построен с лекота и красиви метафори Талантът си личи отвсякъде.
-
Напълно ме завладяха тези две живи, туптящи артерии, търсещи се в необята на времето.Моите поздравления.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
