Невъзможност
М:
– Любов като кърлеж. Смърт като дрямка.
Като лоша поличба ме следваше ти.
В огнедишащи нощи, мила, скрий ме на сянка,
в мрачното дъно на твойте очи!
Ж:
– Нима зрелостта ти надена каишка
и върза на късо оназ' непреклонност?
Нима е превърнала кучето в мишка
и то не изпитва към кокала склонност?
М:
– Съдбата – един пенсиониран чертожник,
пресече две живи артерии в кръст.
Не се ли запитваш дали е възможно
неслучена обич да легне под пръст?
Ж:
– Там дето и Господа път не предлага,
и дявола дето не вижда причина,
единствено твоята воля залага
на шанса все някога Нас да ни има.
М:
– Твоя Господ проклет, твоя Дявол всеяден,
на човешката силна любов завидяха.
Песъчинки редих в път през космоса хладен.
Дъждове го рушиха. Ветрове го пиляха.
Ж:
– Мили мой, не реди песъчинки в небето!
Следвай сетния дъх на убити звезди...
Път ще има. Един. Но отвъд битието.
За да стигнеш до мене, по него тръгни!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Jane Doe Todos los derechos reservados
