Невъзможност
М:
– Любов като кърлеж. Смърт като дрямка.
Като лоша поличба ме следваше ти.
В огнедишащи нощи, мила, скрий ме на сянка,
в мрачното дъно на твойте очи!
Ж:
– Нима зрелостта ти надена каишка
и върза на късо оназ' непреклонност?
Нима е превърнала кучето в мишка
и то не изпитва към кокала склонност?
М:
– Съдбата – един пенсиониран чертожник,
пресече две живи артерии в кръст.
Не се ли запитваш дали е възможно
неслучена обич да легне под пръст?
Ж:
– Там дето и Господа път не предлага,
и дявола дето не вижда причина,
единствено твоята воля залага
на шанса все някога Нас да ни има.
М:
– Твоя Господ проклет, твоя Дявол всеяден,
на човешката силна любов завидяха.
Песъчинки редих в път през космоса хладен.
Дъждове го рушиха. Ветрове го пиляха.
Ж:
– Мили мой, не реди песъчинки в небето!
Следвай сетния дъх на убити звезди...
Път ще има. Един. Но отвъд битието.
За да стигнеш до мене, по него тръгни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jane Doe Всички права запазени
