Кой си ти така да ми говориш,
врата ти след теб затвори,
помниш ли, сам си тръгна преди
и днес по бързо си иди…
Какъв си ти,човек без разум,
или тъка за теб е по добре,
да ме обичаш, значило да страдаш,
а ти моите сълзи не видя…
Защо си тук и мене обвиняваш,
нали на друга каза „Да”,
нима сега аз съм прегрешила,
че нея ти избра…
Не искам да те виждам,
не искам името ти да мълвя,
върви при своята жена,
нали тя ти каза „Да”…
© Жулиета Стоянова Все права защищены