11 июл. 2012 г., 11:38

Неясен ли съм? 

  Поэзия » Другая
947 0 17

Завърнахте се в моята гора,

но тук не сте желани. Хайде, чупка!

Аз грешните си стъпки сам броя,

а вие сте ми в повече и лудвам.

 

Хванете лунохода на бегом,

при мене не замръквайте, вървете.

Тук тесничко е в моя скромен дом

и гости са ми само ветровете.

 

Летете си към прашната луна,

че там сте много близо до звездите.

А аз живея в земна тишина

и шепота на храстите обичам.

 

Животните са чисти същества,

в гората няма роли, няма крясък.

Сберете си гротескния състав,

не е за тук спектакълът ви бляскав.

 

Неясен ли съм още? Боже мой,

прости им, те не знаят, че са смешни.

Раздират тишината с адски вой

те, чистите и вечните безгрешни.

 

На мене, Боже, мир ми изпрати,

че тази шумотевица ме дразни.

Не, аз не търся чуждите вини,

а своите аз, Господи, си плащам.

© Илко Карайчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??