14 авг. 2008 г., 11:12

Незабравима

1.2K 0 9
 

От спомена горчи...

Не ще преглътнеш.

Дори със други мисли

да наситиш своя ден,

ще те преследват

тъмните очи на спомена

неукротен.

Ще се завръщаш винаги,

дори да имаш път,

дори да имаш избор

и някаква невидима ръка

ще те притиска до премала...

Дори да искаш с всички сетива

да  я оставиш в спомена далечен,

не ще успееш никога,

до края на света.

 

Ще си остане винаги за тебе

най-трудна за забравяне жена,

и за преглъщане,

до сетния ти ден, до края...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...