14 авг. 2008 г., 11:12

Незабравима

1.2K 0 9
 

От спомена горчи...

Не ще преглътнеш.

Дори със други мисли

да наситиш своя ден,

ще те преследват

тъмните очи на спомена

неукротен.

Ще се завръщаш винаги,

дори да имаш път,

дори да имаш избор

и някаква невидима ръка

ще те притиска до премала...

Дори да искаш с всички сетива

да  я оставиш в спомена далечен,

не ще успееш никога,

до края на света.

 

Ще си остане винаги за тебе

най-трудна за забравяне жена,

и за преглъщане,

до сетния ти ден, до края...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...