24 апр. 2009 г., 20:20

Ние, хората

747 0 0

 

Към Господ думите отправям,

молитви чисти - разкаяния.

За душата си нечиста аз забравям

и давам нови обещания.

 

Не откупила предишните молитви

с греховете, струпани в ъгъла,

отивам прошка аз да искам - грешната,

макар в предишните да съм послъгала.

 

Грешим, нали и  за това сме хора,

тъй грешни, мръсни и лъжливи,

и само Господ е безгрешен,

за  него не... за нас венци бодливи.

 

 

                                               20:12

                                                22.04.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...