24.04.2009 г., 20:20

Ние, хората

751 0 0

 

Към Господ думите отправям,

молитви чисти - разкаяния.

За душата си нечиста аз забравям

и давам нови обещания.

 

Не откупила предишните молитви

с греховете, струпани в ъгъла,

отивам прошка аз да искам - грешната,

макар в предишните да съм послъгала.

 

Грешим, нали и  за това сме хора,

тъй грешни, мръсни и лъжливи,

и само Господ е безгрешен,

за  него не... за нас венци бодливи.

 

 

                                               20:12

                                                22.04.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...