14 янв. 2009 г., 20:05

Ние... младите хора

850 0 4
Нашият свят... дим от цигари
празни бутилки от ром и коняк..
Някой неволно детето удари
кражби,  тревоги сред късния мрак...

Училище празно - звънецът удари,
всеки си тръгва след петия час,
кафета и клюки... отново цигари.
Ние не чувстваме зима и мраз.

Сами тъмно вечер по улици бродим,
полиция - няма (поне засега).
Пияници ходят - едвам се поклащат.
Те ли са зле?  И ние така...

Бой пред вратите на някоя кръчма.
Хора минават и гледат напред...
Кой ще му пука, че някой умира
там... на асфалта.( нали са наред!)

Така си живеем - младите хора -
училище, клюки, секс и пари.
Едва ли ни мислите толкова много.
(Дали дъщеря ти прибра се във Три?)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Здравкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...