Никаква
Разхвърля душата ми! Стига! Като с уличен помияр си играеш със мен. Сърцето ми, отдавна захвърли във нищото, закле го да изгори във Ада, прокълнато!
Напразно поглеждаш в очите ми, те загубиха отдавна цвета си, а зениците изсъхнаха от сълзите... Подиграваш ми се, че съм човек...
Та ти ме превърна във никаквица, нито бяла, нито черна съм сега... Нито съм тъжна, нито усмихната... По-безжизнена съм и от скала.
Но може би, така за теб съм истинска... Може би, така се чувстваш щастлив... |
Може би, това заслужавам,
защото заради теб се отказах от себе си преди,
(за да мога да те обикна истински)...
15.06.2008 година
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
от мен!
