Jun 15, 2008, 11:13 AM

Никаква

  Poetry » Other
751 0 7

Разхвърля душата ми! Стига!

Като с уличен помияр си играеш със мен.

Сърцето ми, отдавна захвърли във нищото,

закле го да изгори във Ада, прокълнато!

 

Напразно поглеждаш в очите ми,

те загубиха отдавна цвета си,

а зениците изсъхнаха от сълзите...

Подиграваш ми се, че съм човек...

 

Та ти ме превърна във никаквица,

нито бяла, нито черна съм сега...

Нито съм тъжна, нито усмихната...

По-безжизнена съм и от скала.

 

Но може би, така за теб съм истинска...

Може би, така се чувстваш щастлив...

 

Може би, това заслужавам,

защото заради теб се отказах от себе си преди,

(за да  мога да те обикна истински)...

 

15.06.2008 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...