Никаква
Разхвърля душата ми! Стига! Като с уличен помияр си играеш със мен. Сърцето ми, отдавна захвърли във нищото, закле го да изгори във Ада, прокълнато!
Напразно поглеждаш в очите ми, те загубиха отдавна цвета си, а зениците изсъхнаха от сълзите... Подиграваш ми се, че съм човек...
Та ти ме превърна във никаквица, нито бяла, нито черна съм сега... Нито съм тъжна, нито усмихната... По-безжизнена съм и от скала.
Но може би, така за теб съм истинска... Може би, така се чувстваш щастлив... |
Може би, това заслужавам,
защото заради теб се отказах от себе си преди,
(за да мога да те обикна истински)...
15.06.2008 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
от мен!
