Преследващ щастие и нови мечти,
един човек се мъчи от миналото да избяга,
но в сърцето му светъл спомен тупти
и все по-тежка мъка го наляга!

Помня, как любовта си ти разкри,
как моята душа за миг плени.
От ласки и от нежни думи бях в захлас.
Казваше, че може нещо истинско да има между нас,
повярвах и тъй силно обикнах те и аз!

Ах, колко, колко,..... бе красива
за мен ти бе самодива,
научи ме, че любовта
е да даряваш доброта!

Тогава бих зарязал всички мои мечти,
бих дал всичките си пари
и през ада щях да мина дори,
за да не проронвш никога сълзи
живота ти гладко да върви
и да бъдеш наистина щастлива ти!

Да! Бях поразен от любовта,
бях станал толкова наивен
че, не усетих как се появи студа
и как станах ти противен!

Думите и ласките ти бяха толкова красиви,
за мен ти бе най-важна на света,
но били са само изблик на страсти похотливи,
защото бързо в теб угасна обичта,
безмилостно обрече ме на мъка и тъга,
за тебе сякаш всичко е било игра!!!

Може би, заряза ме защото сбърках,
човек понякога греши,
и една неосъзната моя грешка
чуствата ти охлади?

Защо отиде си от мен, незнам
и едва ли ще узная,
но когато съм сред хора или сам,
аз не спирам да гадая!

Знам, отдавна си ме намразила,
знам, отдавна си ме проклела,
но ти знаеш ли ти,
че сърцето си ми взела?

Не знам вече какво да правя,
само моля се на бог да те забравя,
но след малко пак за теб ще се сетя,
и болката от спомена ще усетя!

Ако има в твоята душа,
поне малко доброта,
моля те, не ме оставай да умра,
дай ми малко вяра и надежда,
за да мога своя път да продържа!

Но, на където и да ме отнесе съдбата,
твоят образ нежен и мил
ще пазя дълбоко в душата,
ще си спомням само с добро за теб,
докато ме заровят 1.80 под земята!