Никога повече
НИКОГА ПОВЕЧЕ
Ща да те водя в гори занемели,
да ти се кефя – на туфи цветя,
да ти се нежа на пазвите бели,
вятър вечерник – край теб да летя,
облакът облак да гони в безреда,
птици над теб да пилеят пера –
и да те гледам, тъй както се гледа
тихо – в очите! – женица добра,
цялата Обич, Добро и Надежда
Господ на шепа за теб да реди,
моите думи за теб да подрежда
в наниз от бели мъниста – звезди,
ти да си слънчице, дето ме буди,
сенчица, милнала пазви на мъж,
и да летим – просто две пеперуди –
из прецъфтялата есенна ръж,
зима ми иде, Жена белолика! –
тръгва Оная! – с косата, на лов.
Никога. Никога. Никога. Никога! –
няма да имам такава любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
