Никого
Никого
Колко трудно е да бъдем двама,
дели ни миг и вечност, омагьосани.
Вървим един към друг, а всъщност -
бягаме в различни посоки, неразбрали,
че липсваме на самите себе си.
Не аз на теб, не ти на мен... Просто...
Търсиме поредната частица
от личността на своето същество.
Така, като от някого проклети.
Така объркани сме заблудени -
да търсим още и още другите,
а истина е, че не търсим никого.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Поли Тодорова Все права защищены
