Никого
Никого
Колко трудно е да бъдем двама,
дели ни миг и вечност, омагьосани.
Вървим един към друг, а всъщност -
бягаме в различни посоки, неразбрали,
че липсваме на самите себе си.
Не аз на теб, не ти на мен... Просто...
Търсиме поредната частица
от личността на своето същество.
Така, като от някого проклети.
Така объркани сме заблудени -
да търсим още и още другите,
а истина е, че не търсим никого.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Тодорова Всички права запазени
