14 нояб. 2013 г., 18:23

Нима ти бяха нужни толкова години...

768 0 0

Нима ти бяха нужни толкова години?

За мен цяла вечност, за теб един момент.

За да забележиш моето присъствие

и с цялата си същност да ме пожелаеш.

 

Че не съм за теб просто никой,

без никакво усилие, който да забравиш.

Че съвсем реален съм и съществувам,

не само в спомените ти от миналото.

 

Дните ми изнизаха се,

като перли от скъсала се броеница.

От останалите ми щом нужда имаш,

давам ти ги без пазарлъци.

 

Калин Вълов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© kalinvalov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...