14.11.2013 г., 18:23

Нима ти бяха нужни толкова години...

765 0 0

Нима ти бяха нужни толкова години?

За мен цяла вечност, за теб един момент.

За да забележиш моето присъствие

и с цялата си същност да ме пожелаеш.

 

Че не съм за теб просто никой,

без никакво усилие, който да забравиш.

Че съвсем реален съм и съществувам,

не само в спомените ти от миналото.

 

Дните ми изнизаха се,

като перли от скъсала се броеница.

От останалите ми щом нужда имаш,

давам ти ги без пазарлъци.

 

Калин Вълов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© kalinvalov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...