VeronikaMihova (Veronika Mihova)
20 53
4 авг. 2022 г., 14:58  

Нирвана 

  Поэзия » Любовная
1074 4 5

Плъзгаш ръце по моите нозе като омайно биле лекуват те.

Благоухание излято разтапя се в мене.

С диамантен прах обсипва се туптящото сърце.

 

Виждам усмивка появява се връз твоето лице.

Вкусът е упояващ, сластолюбещ,

той спасява от страдание.

А щом те няма изтлява пламък

и въздухът става вече хладък.

 

Пустинна роза ми поднасяш, 

намерена до малкия оазис.

По сетивата ми изострени непрестанно лазиш.

Надявам се топлината моя в съзнанието пазиш.

 

Откъде ли взе толкоз радост и ми я донесе,

че забравям проблемите си прежни?

Във Венеция или Париж новата любов ще ни отведе 

и с лодка ще се носим сред вълни безбрежни.

 

Пръстите ти поръсват косата ми с утринна роса.

Успяваш да прогониш болка и беда.

Къде ли ще ме отведеш не мога и не искам и да разбера.

Носиш ми музика и блажена нирвана.

 

Държиш ме в дланите си като цигулка,

свирейки по тънки струни...

Плаваме с кораб и усещам лятната милувка.

Но нищо несравнимо е с твоята необузданост, когато слънце се притули!

 

 

 

 

 

 

 

 

© Veronika Mihova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??