Нирвана
Плъзгаш ръце по моите нозе като омайно биле лекуват те.
Благоухание излято разтапя се в мене.
С диамантен прах обсипва се туптящото сърце.
Виждам усмивка появява се връз твоето лице.
Вкусът е упояващ, сластолюбещ,
той спасява от страдание.
А щом те няма изтлява пламък
и въздухът става вече хладък.
Пустинна роза ми поднасяш,
намерена до малкия оазис.
По сетивата ми изострени непрестанно лазиш.
Надявам се топлината моя в съзнанието пазиш.
Откъде ли взе толкоз радост и ми я донесе,
че забравям проблемите си прежни?
Във Венеция или Париж новата любов ще ни отведе
и с лодка ще се носим сред вълни безбрежни.
Пръстите ти поръсват косата ми с утринна роса.
Успяваш да прогониш болка и беда.
Къде ли ще ме отведеш не мога и не искам и да разбера.
Носиш ми музика и блажена нирвана.
Държиш ме в дланите си като цигулка,
свирейки по тънки струни...
Плаваме с кораб и усещам лятната милувка.
Но нищо несравнимо е с твоята необузданост, когато слънце се притули!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Veronika Mihova Все права защищены
