27 нояб. 2020 г., 12:52

Нищета

979 0 0

Нищета

 

Атанас Маринов

 

Един някога изпаднал в нищета,

ми каза той това,

"Не падай много ниско ти,

защото може да боли!"

 

Където и да тръгнеш - само глад,

във теб са вперени хиляди очи,

отиваш и ръка протягаш,

но вътре ти горчи.

 

Поискаха ти - да, но ти го

приеми - без да искаш някаква отплата.

Това е то като проказа.

И някой пак намаза.

 

Навярно нямат страх от бог,

когато върнеш се назад,

усещаш вътре глад суров,

но смееш ли да му дадеш откат?

 

Понякога не дават втори шанс,

изпадаш - нямаш толеранс,

всичко в миг се изкова,

решаваш всичко в транс!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...