27 нояб. 2020 г., 12:52

Нищета

980 0 0

Нищета

 

Атанас Маринов

 

Един някога изпаднал в нищета,

ми каза той това,

"Не падай много ниско ти,

защото може да боли!"

 

Където и да тръгнеш - само глад,

във теб са вперени хиляди очи,

отиваш и ръка протягаш,

но вътре ти горчи.

 

Поискаха ти - да, но ти го

приеми - без да искаш някаква отплата.

Това е то като проказа.

И някой пак намаза.

 

Навярно нямат страх от бог,

когато върнеш се назад,

усещаш вътре глад суров,

но смееш ли да му дадеш откат?

 

Понякога не дават втори шанс,

изпадаш - нямаш толеранс,

всичко в миг се изкова,

решаваш всичко в транс!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...