27.11.2020 г., 12:52 ч.

Нищета 

  Поезия » Философска
443 0 0

Нищета

 

Атанас Маринов

 

Един някога изпаднал в нищета,

ми каза той това,

"Не падай много ниско ти,

защото може да боли!"

 

Където и да тръгнеш - само глад,

във теб са вперени хиляди очи,

отиваш и ръка протягаш,

но вътре ти горчи.

 

Поискаха ти - да, но ти го

приеми - без да искаш някаква отплата.

Това е то като проказа.

И някой пак намаза.

 

Навярно нямат страх от бог,

когато върнеш се назад,

усещаш вътре глад суров,

но смееш ли да му дадеш откат?

 

Понякога не дават втори шанс,

изпадаш - нямаш толеранс,

всичко в миг се изкова,

решаваш всичко в транс!

© Атанас Маринов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??