Ranrozar (Стойчо Станев)
639 19308
13 дек. 2022 г., 18:36

Нищо ново 

  Поэзия
359 6 15

Ти помниш ли онези грозни патета 

в реката на детството след летен дъжд?

И как срещнахме в очите си небесата;

и как политахме един към друг неведнъж!

Но пътища различни младостта зовяха...

Ти хвана ветровете топли,отвели те на юг. 

Моят път пое на север. И без топла стряха, 

без общото гнездо,което за двама остана тук .

Ти помниш ли,че след толкова тъжни години,

обрулени от безброй безмилостни ветрове 

достигнахме реката(по спомен неотминал),

до детството на слънчевите родни брегове!

И нито аз съм вече невинно красивия лебед. 

Нито пък ти си замечтана в нестихващ екстаз.

Само същото слънце кацна на летния хребет 

и ни топли със спомена,че бяхме невинни деца.

 

 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментарите и оценките, Латинка-Златна и Иржи!
  • Спомените са доказателство, че си живял...Идва време, когато са ти необходими, зареждат те отново, с умиление връщаш лентата и позабравяш как годините са "легнали" върху теб...Аз толкова се възползвам от тия спомени в произведенията си...С твоя стих ме върна там и мен, Стойчо!
  • Спомените топлят сърцето!

    Благословена вечер за теб и твоето семейство Ranrozar( Стойчо Станев)!
  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • Благодаря, Георги!
    Благодаря за Любими, Юри!
  • Умно и предизвикващо умни мисли.
  • Миночка, благодаря за коментара и оценката!
    Радвам се, че ти се нрави!
    ИнаКалина,благодаря за коментара!
    А,слънцето все още чувствата ни топли...
  • "И как срещнахме в очите си небесата;", а слънцето наистина е същото
  • Този стих е вълшебна струна, която силно ме докосна, Стойчо! Насладих се!
  • Благодаря за коментара и оценката, Елка!
  • Ах тези спомени! Поздравления, много хубав емоционален стих!
  • Благодаря за коментарите и оценките, Скитница, Младен и Жени!
    И все пак,слънцето ни гали...
    Всъщност, нищо ново под него!
  • хубаво е, когато има спомени... Поздрави, Стойчо!
  • "обрулени от безброй безмилостни ветрове 
    достигнахме реката(по спомен неотминал)"

    Красива поезия. И парадоксална. Цялото стихотворение е едно бижу, припомнящо ми най-добрите образци на световната поезия.
    Поздравление, Стойчо!
  • Така се случва в живота, пътища различни...
    Но пък топлите спомени, са като блясък в детски очи!
    Хубаво!
Предложения
: ??:??