15 июл. 2023 г., 20:12

Нищо общо с Дориан Грей

886 8 14


Лустросани портрети по поръчка? 
Боичките, уви, не са помада.
Аз искам да се вижда всяка бръчка
и всеки белег от пиянски свади.

 

Отива ми живот с неясни криви,
не са ми нужни никакви кулиси.
От сол и вино си сковах статива,
на който да рисувам свойте липси.

 

От бичове словесни и от нокти –
гърбът ми е гравирана поема.
По стръмното на датите, през локви,
каквото ми остава – ще го взема.

 

Пиляното дотук ще ви оставя –
побира се в сълза и пълна чаша.
Живях да бъда тук, а не за слава,
живях далеч от суетата прашна.

 

От музата си милост не измолих,
отлъчен от лустросани поети.
Това, което не написах с молив,
по бръчките на моя лоб четете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....