15 jul 2023, 20:12

Нищо общо с Дориан Грей

  Poesía
885 8 14


Лустросани портрети по поръчка? 
Боичките, уви, не са помада.
Аз искам да се вижда всяка бръчка
и всеки белег от пиянски свади.

 

Отива ми живот с неясни криви,
не са ми нужни никакви кулиси.
От сол и вино си сковах статива,
на който да рисувам свойте липси.

 

От бичове словесни и от нокти –
гърбът ми е гравирана поема.
По стръмното на датите, през локви,
каквото ми остава – ще го взема.

 

Пиляното дотук ще ви оставя –
побира се в сълза и пълна чаша.
Живях да бъда тук, а не за слава,
живях далеч от суетата прашна.

 

От музата си милост не измолих,
отлъчен от лустросани поети.
Това, което не написах с молив,
по бръчките на моя лоб четете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...