15.07.2023 г., 20:12

Нищо общо с Дориан Грей

883 8 14


Лустросани портрети по поръчка? 
Боичките, уви, не са помада.
Аз искам да се вижда всяка бръчка
и всеки белег от пиянски свади.

 

Отива ми живот с неясни криви,
не са ми нужни никакви кулиси.
От сол и вино си сковах статива,
на който да рисувам свойте липси.

 

От бичове словесни и от нокти –
гърбът ми е гравирана поема.
По стръмното на датите, през локви,
каквото ми остава – ще го взема.

 

Пиляното дотук ще ви оставя –
побира се в сълза и пълна чаша.
Живях да бъда тук, а не за слава,
живях далеч от суетата прашна.

 

От музата си милост не измолих,
отлъчен от лустросани поети.
Това, което не написах с молив,
по бръчките на моя лоб четете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...