„Нищо особено”
съзерцателни есета от Петър Горанов
Нищо особено - пепел от думи.
Смях на звезди и плач на куршуми.
Нищо особено – вятърен крясък.
Криво небе и спомен от пясък.
Нищо особено – рана щастлива.
Късче любов. Просто сме живи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.