26 нояб. 2011 г., 00:34

Нищо важно

1.6K 0 16

                                                     "Ти имаш всичко. Дом и нови чехли..."

                                                                                            Ивайло Терзийски

 

                                         

 

                                                            на кварталния пияница

 

Ти имаш всичко нужно на човека -

храна, легло и даже топла къща,

но нямаш две пораснали момчета

и длани, при които да се връщаш.

 

Ти имаш и приятели по чашка,

редовно пиеш с тях на вересия,

но нямаш пушка, топчета и прашка

и лепкави ръце - да ги измиеш.

 

Ти имаш свободата си желана,

съня си, тишината и живота,

но нямаш рошави къдрици златни,

усмивка щърба, рана на челото.

 

Щастлив ли си? Привидно имаш всичко,

но всъщност, нямаш нищо важно, братко,

защото няма кой да те обича

и няма кой да те нарича "Татко"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човек и да не е пияница, пак може да е лишен от деца.
  • Харесах!!!
  • Хубав стих, поздрави!
  • Много добър стих! Браво!
  • Във връзка с някои запитвания, държа да отбележа, че това стихотворение НЕ е посветено на Ивайло Терзийски и кварталният пияница е съвсем друг. Думите на Иво само ми дадоха насоката, оттам ми тръгна мисълта, затова съм ги поставила като мото. Но Ивайло е човек, когото много уважавам и на чиято поезия се радвам най-искрено, не бих искала да го обидя по някакъв начин, затова не желая да се смята, че го смятам за пияница или нещо подобно. Стихотворението по-скоро описва един събирателен образ на кварталния пияница, който заради чашката пропилява живота си, макар че когато съм го писала, съм мислела за конкретен човек, но повтарям, това не е Ивайло Терзийски. Добре, че Барона има широка душа и голямо сърце!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...